Ново проучване навлезе в сложните взаимоотношения между антисоциалното личностово разстройство (АЛР) и разстройствата, свързани с употребата на вещества (РВУ), предлагайки нов поглед върху моделите на връзка, които отдавна интригуват изследователите. Публикувано в Translational Psychiatry, това изследване изследва как ASPD взаимодейства с диагнозите и тежестта на разстройствата, свързани с употребата на алкохол, канабис, кокаин, опиоиди и тютюн. Резултатите от проучването имат значителни последици за по-доброто разбиране на съвместната поява на тези състояния и биха могли да повлияят на бъдещите подходи за лечение.
ASPD е психично разстройство, което се характеризира с манипулативно, импулсивно и често агресивно поведение, с изразена липса на разкаяние. Това разстройство е непропорционално често срещано при лица, страдащи от СПИН. Всъщност предишни изследвания показват, че макар ASPD да е налице при около 3,6% от общото население, то може да се открие при до 81% от лицата, борещи се с употребата на вещества. Това зашеметяващо припокриване подчертава необходимостта от по-подробни изследвания на начина, по който ASPD взаимодейства с различните форми на пристрастяване.
Проучването, ръководено от екип изследователи от Йейлския университет и други известни институции, се фокусира върху 1660 лица, диагностицирани с ASPD, като ги сравнява с контролна група от 6640 души. Участниците са подбрани въз основа на съвпадащи критерии като пол, възраст и раса, за да се контролират демографските фактори, които биха могли да повлияят на резултатите. Целта е била да се проучат връзките между ASPD и пет вида разстройства, свързани с употребата на алкохол (AUD), канабис (CanUD), кокаин (CocUD), опиоиди (OUD) и тютюн (TUD).
Една от основните констатации на проучването е силната връзка между ASPD и диагнозата и тежестта на AUD, CanUD и TUD. Например при лицата с ASPD вероятността да бъдат диагностицирани с разстройство, свързано с употребата на алкохол, е почти два пъти по-голяма (с коефициент на вероятност 1,89), а вероятността да бъдат диагностицирани с разстройство, свързано с употребата на канабис, е повече от два пъти по-голяма (с коефициент на вероятност 2,13). Въпреки че ASPD е свързано и с разстройства, свързани с употребата на кокаин и опиати, тези асоциации не издържат строгите статистически тестове, необходими за потвърждаването им с висока степен на сигурност.
Изследователите са разгледали и специфичните диагностични критерии за СПН, като например опасна употреба, симптоми на абстиненция и опити за отказване. Забележително е, че критерият "опасна употреба" е бил последователно свързан с ПАВ при всички изследвани вещества. Това подсказва, че лицата с ASPD са склонни да извършват опасно поведение, докато употребяват вещества, независимо от вида на наркотика. Изненадващо обаче проучването установява, че опитите за отказване от кокаина са обратнопропорционално свързани с ASPD. С други думи, вероятността хората с ASPD да се опитат да откажат кокаина е по-малка в сравнение с тези, които нямат това разстройство.
Това откритие повдига важни въпроси за мотивацията и поведението на хората с ASPD във връзка с употребата на вещества. Дали импулсивният и търсещ риск характер на ASPD прави вероятността индивидите да се откажат от пристрастяващите вещества по-малка, или има нещо специфично за кокаина, което влияе на това поведение? Необходими са допълнителни изследвания, за да се разкрият действащите психологически и невробиологични механизми.
Резултатите от проучването подчертават сложността на коморбидността между ASPD и СУП. Като изследва различните модели на употребата на SUD сред хората с ASPD, изследването предлага ценни прозрения, които могат да помогнат на клиницистите да разработят по-целенасочени интервенции. Например програмите за лечение може да се наложи да се обърне по-пряко внимание на повишения риск от опасна употреба при пациентите с ASPD, както и на уникалните предизвикателства, породени от някои вещества като кокаина.
Друг забележителен аспект на проучването е неговият фокус върху тежестта на СПН. То установи, че връзките между ASPD и диагнозите на SUD са по-силни от тези, основани на тежестта на разстройството. Това предполага, че ASPD може да е по-тясно свързано с това дали дадено лице развива пристрастяване, отколкото с това колко тежко е това пристрастяване.
Като цяло това изследване бележи важна стъпка напред в разбирането на двойните предизвикателства на ASPD и SUD. Като хвърля светлина върху различните начини, по които тези разстройства си взаимодействат, то проправя пътя за бъдещи проучвания, които биха могли да прецизират диагностичните критерии и да подобрят резултатите от лечението. Както отбелязват авторите на изследването, "персонализираните интервенции, насочени към подтипизиране на базата на механизма", биха могли да доведат до по-добри грижи за лицата, които се борят както с ASPD, така и с разстройства, свързани с употребата на вещества.
За повече подробности можете да получите достъп до пълния текст на статията тук: https://doi.org/10.1038/s41398-024-03054-z (clearnet).
Ако се интересувате от подобни публикации, моля, реагирайте и оставяйте коментари. Това ще бъде знак за мен да продължа.
