Уморен съм и не мога да уча за колежа, като например, чувствам, че съм тревожен, когато се опитвам да чета, и това ми пречи да се концентрирам, понякога съм склонен да напускам класа, защото съм твърде тревожен. Мисля си, че всичко ми се разминава и това ме натъжава, въпреки че прочетох книгата на Сенека, озаглавена: "За щастието", и той каза, че поставя добродетелта над удоволствието и че без пари пак ще бъда щастлив и равен, вече знаех това, но не се чувствах така, разбирам, че за да вървя напред, трябва да правя малки крачки, ако не мога да бягам, но винаги стъпвам върху счупено стъкло.